Какво представлява и колко често е срещана здравната тревожност (хипохондрия)
Терминът „хипохондрия“ може да се дефинира като прекомерна загриженост за собственото здраве и страх от сериозно заболяване. Хипохондрични опасения се наблюдават при различни психологични състояния (напр. тревожни разстройства и депресии), но в случаите когато при даден пациент страховете за сериозна болест са основен симптом, говорим за Здравна тревожност (хипохондрично разстройство), което спада към групата на невротичните състояния.
Изследванията показват, че около 4 до 6% от населението страда от хипохондрично разстройство в даден момент от живота си. Мъжете и жените боледуват еднакво често. Обичайното начало на разстройството е във възрастта между 20 и 30 години, но може да възникне и във всяка друга възраст.
Кои са основните прояви и какво е протичането?
Хипохондричното разстройство се характеризира с постоянна загриженост за наличието на някакво сериозно или фатално телесно или психично заболяване, въпреки че консултациите и изследванията не показват наличие на такова.
Идеите за сериозна болест възникват на основата на хиперболизиране или погрешно интерпретиране на иначе безобидни симптоми или нормални физиологични телесни усещания. Мисленето започва изцяло да се фокусира върху физическите усещания и мислите за сериозно заболяване. Това генерира значима тревожност, която обичайно се съпровожда от разнообразни физически усещания: сърцебиене, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, главоболие, топка в гърлото или стомаха, изпотяване, изтръпване, треперене и пр. Нерядко пациентите погрешно интерпретират тези физически прояви на тревожност като доказателство за налично сериозно заболяване и порочният кръг се затваря.
Какво лечение се прилага?
Предвид водещата роля на психологичните фактори за възникване на хипохондричното разстройство, най-ефективният метод за лечение е психотерапията. Най-често се използва когнитивно-поведенческа терапия. При наличие на клинично значими тревожни и депресивни прояви може да се наложи прибавянето на медикаменти – антидепресанти и/или транквилизатори.
