Психосоматичните разстройства са с психическа генеза, но се проявяват с телесни симптоми.
Физическите симптоми не подлежат на съзнателен контрол и не остават фиксирани в една област от тялото. Те са плаващи и се местят от един орган на друг. За тези симптоми няма смислово медицинско обяснение, но, от друга страна, те са непосредствената причина за търсене на лекарска помощ
От психологична гледна точка, психосоматичните разстройства могат да се представят като конфликт между тялото и психиката.
В този ред на мисли, соматизацията (проявата на психически проблем с физически симптоми) е форма на отричане на психичната болест. В подсъзнанието на хората като че ли е много „по-престижно“ да имат сърдечен или гастро-интестинален проблем, отколкото психически. Днес срамът от психичната болест е реалност. Соматизацията е олицетворение на този срам.
Тези хора възприемат обичайни стимули от вътрешните органи като израз на някаква болест. Например чуването на куркането на червата предизвика усещане за болка в коремната област и убеденост на лицето, че има телесно заболяване.
В основата на психосоматичното разстройство стои хроничния стрес като отключващ фактор.
Сред известните психосоматични заболявания и състояния са синдромът на хронична умора, фибромиалгията, синдромът на дразнимото черво, някои алергични кожни реакции. Дори в дерматологията напоследък се отделя клон, наречен психодерматология.
Пациентите с психосоматични разстройства не вярват на отрицателни резултати от проведените изследвания. Те не приемат психическото разстройство като диагноза и ако им бъде казано подобно нещо е по-вероятно да сменят или да съдят лекаря. Друго поведение, срещу което се съпротивляват, е неглежирането на оплакванията им.
Има разлика между психосоматично разстройство и хипохондрия. Хипохондриците са убедени, че са болни, без да имат симптоми и каквито и да е оплаквания, докато пациентите с психосоматични разстройства наистина имат оплаквания, мозъкът ги възприема като истински, но те не отговарят на органна патология. Хипохондрията е разпределена еднакво между двата пола и възниква на по-късна възраст, докато психосоматичното разстройство се среща повече сред млади жени.
