Когнитивно-поведенческата терапия представлява комбинация от психотерапия и поведенческа терапия, като се основава на схващането, че нашите мисли причиняват нашите чувства и поведение, а не външни фактори като хора, ситуации или събития. Оттук следва, че промяната в начина на мислене може да подобри състоянието или настроението на човек, дори без промяна в ситуацията.
Този вид психотерапевтично лечение е краткосрочно, строго ориентирано към конкретен проблем, чиято основна цел е промяна в начина на мислене и съответно в поведението на отделните пациенти.
Реализира се в кратки срокове, в рамките на 5 до 20 сеанса, всеки от които е с продължителност от 30 до 60 минути.
Базира се на концепцията за взаимодействие между мисли, чувства, физични усещания и действия, като негативните мисли пораждат саморазрушаващо поведение, като излизането от порочния цикъл в някои случаи коства продължителен прием на антидепресанти и стабилизиращи настроението препарати, социална изолация и загуба на естествения контакт с другите.
Основната цел на този вид терапия е обучаване на пациентите да разпознават негативните мисли, да се справят с тях и да ги заместват с техни позитивни аналози, умение, което остава за цял живот.
Лечебният метод е въведен от психиатъра Aaron Beck в периода между 1955 и 1965 година. Занимавайки се с психоанализа, той установява интересна особеност по време на аналитичните сесии, а именно, че неговите пациенти провеждат вътрешен диалог, говорейки все едно със себе си, като са склонни да споделят с него само малка част от тези размисли.
Той осъзнава важността на връзката между мислите и чувствата, като впоследствие въвежда термина автоматични мисли (автоматични помисли), който се изразява в заучени, натрапени с времето в съзнанието на пациента фрази, често с негативен оттенък, в които той вярва сляпо.
Beck открива, че хората невинаги разпознават тези помисли, но с малко помощ от външна страна могат да се научат да ги идентифицират и контролират.
Терапевтът стига до извода, че в основата на благоприятния изход от терапията и постигането на необходимия ефект при всеки пациент стои именно идентифицирането, разпознаването и промяната на тези автоматични мисли.
Beck нарича терапията когнитивна, поради централното място на мисленето в процеса, но терапията е известна като когнитивно-поведенческа, тъй като е необходима промяна в поведенческия модел при конкретните пациенти.
Съотношението между когнитивната и поведенческата част от терапията е различно застъпено при отделните заболявания. Така например при депресиите се набляга на когнитивната терапия, докато при обсесивно-компулсивните разстройства по-голяма роля играе поведенческата терапия. Двете части са неразривно свързани и взаимно се допълват, като целта е удовлетворяване на нуждите при всеки отделен човек.
Изключително важно за терапията е разпознаването на негативните автоматични мисли. Обикновено те се развиват още в детството, като претърпяват леки промени с възрастта. Така например дете, което не е получавало достатъчно внимание от своите родители, но е било награждавано за добрия успех в училище обикновено си мисли „Трябва да се справям добре през цялото време. В противен случай ще бъда отхвърлен“.
Подобно мислене би го превърнало в работохолик и ще е от полза за израстването му в професионален план, но ако в даден момент претърпи неуспех (поради причини, независещи от него) се задейства саморазрушителната автоматична система и той изпада в дълбокото чувства за провал, смятайки че никой няма да го хареса или одобри, защото не се е справил.
Тук на помощ идва когнитивно-поведенческата терапия. Тя помага на пациентите да вникнат в същността на проблема и ги окуражава да излязат от своята зона на комфорт, тествайки своите възможности.
Ясно е, че се случват лоши неща и никой не е имунизиран, затова целта е пациентите да приемат спокойно нежелани ситуации. Ако се тревожим за проблемите, с които се сблъскваме в живота всъщност имаме два проблема – самият проблем и тревогата, която той провокира. Учейки се да приемаме проблемите спокойно, ние поставяме себе си в благоприятната ситуация да използваме своя интелект, познания, енергия и възможности за решаване на проблема.
Този вид лечение се различава значително от много други видове психотерапия, като особеностите в протичането включват следното:
пациентът активно участва в терапията: за разлика от психоанализата, където пациентите разказват какво ги тревожи като цяло и се впускат в хаотични размисли, тук терапията е насочена към конкретен проблем и неговото решаване с помощта на пациента
пациентът и терапевтът са равнопоставени: пациентът не е зависим от терапевта, като връзката между тях е фокусирана върху проблема и двамата заедно се опитват да намерят решение
още на първия сеанс се поставят ясни, конкретни цели (социални проблеми, трудна концентрация, проблеми със съня, хранителни разстройства, неудовлетвореност от брака или професията), като не се губи време в изучаването на механизмите за възникването им (травми в детството, проблеми с родителите), а се търси активно решение, като колкото по-конкретен е проблемът, толкова по-ефективна е терапията
структурата на всяка сесия се изгражда предварително, което повишава ефективността от терапията
поставят се задачи и извън сеансите (така да се каже за домашно), като например водене на дневник на провокиращите тревожност и депресивни мисли фактори
Терапията може да се провежда индивидуално, очи в очи, но в някои случаи много добри резултати се постигат от груповите сеанси.
Събирането на много хора със сходни проблеми в една стая понякога води до по-бързо справяне с проблемите, тъй като пациентите не се чувстват сами в нещастието и проблемите си.
Ефектът от терапията при някои заболявания се равнява на няколкогодишен прием на антидепресанти, с разликата, че няма риск от развитие на странични ефекти, няма привикване и научените техники могат да се прилагат по всяко време, на всяко място, до края на живота.
При някои пациенти освен когнитивно-поведенческа терапия е необходимо приложение на определени лекарствени средства, като най-често се използват анксиолитици (успокоителни) и антидепресанти. Дозата и продължителността на медикаментозната терапия се определят индивидуално, според състоянието и тежестта на симптоматиката при отделните болни.
Като цяло когнитивно-поведенческата терапия може да се прилага успешно за лечението на следните заболявания и състояния:
- депресивни епизоди
- повишена раздразнителност и агресивно поведение
- тревожност, панически атаки
- хипохондрия
- синдром на хронична умора, затруднена концентрация
- хронична болка
- алкохолизъм и наркомании
- пристрастяване към хазартни игри
- хранителни разстройства, например булимия и анорексия, както и при затлъстяване
- нестабилно настроение
- обсесивно-компулсивно разстройство
- фобии, тикове
- посттравматичен стрес
- проблеми със съня
- поведенчески нарушения в детска възраст
- проблеми със сближаването и създаването на връзки с другите хора
- синдром на раздразненото черво
Още информация за Когнитивно-поведенческа терапия може да намрите тук.