Синдромът на социална тревожност е най-честото тревожно разстройство. Приблизително половината от тях го отключват до 10-тата си година, а останалите до 20-тата.
Синдромът е инвалидизиращ, с редки ремисии. Напълно се възстановяват едва 25% от засегнатите. Синдромът се изразява чрез страх в социални ситуации, в които лицето е изложено на вниманието на другите. Индивидът е убеден, че е обект на интерес и, че не може да се справи с това напрежение и насочените към него очаквания. Главните симптоми са чувство на непреодолим срам, изчервяване, треперене, повръщане и позив за уриниране.
Провокиращите ситуации може да са на пръв поглед съвсем безобидни. Такива може да са разговор по телефона, среща с авторитет в някаква област, влизане в препълнено помещение или в превозно средство на градския транспорт. Синдромът може да се изразява като неспособност за комуникация, невъзможност за работа с други хора в едно помещение или силно нежелание на лицето въобще да вижда и да говори с хора.
Посочените симптоми пречупват житейската траектория на тези хора. Те са в ниска степен или въобще не са социално интегрирани, срещат трудности в намирането на работа и партньор в живота. Голяма част от пациентите с тежка форма на синдрома злоупотребяват с алокохол.
Тъжното е, че на тези пациенти може да се помогне, но това трудно се осъзнава, както от тях, така и от техните близки. Синдромът на социална тревожност се повлиява в най-висока степен от когнитивно-поведенческа терапия, като е възможно да се използват антидепресанти като съпътстващо лечение.
Причините да не се търси психотерапевтична помощ са много. Често стеснителността се приема за нормално качество, а сред хората се е утвърдило убеждението, че за подобна патология едва ли има ефективно лечение. От друга страна, в обществените представи се наблюдава стигматизация на психическите болести. Това довежда до нежелание на клиента и неговите близки да признаят проблема пред себе си и да потърсят помощ, защото биха били заклеймени като „луди“.
Има различни нюанси в проявата на синдрома на социална тревожност. При част от хората той се проявява като т.нар. предстартова (или сценична) треска. Това е най-леката форма. При не малка част, обаче, заболяването е в пълната си тежест и те са във висока степен социално изолирани, дълбоко притеснени и нещастни.
Подходът към такива клиенти изисква внимателно отношение. Те невинаги съдействат на лекаря за регулярни срещи, поради засилената си тревожност. Ето защо, на тях трябва спокойно и загрижено да им бъде обяснено, че тяхното състояние е разбираемо за терапевта и е лечимо.
